За мен

Аз съм Магдалена Златкова - фотограф, майка, съпруга, страстен любител на всеки вид изкуство.

Дълги години работих като служител на една от най-престижните авиокомпании в света. В един момент разбрах, че работата пречи на фотографията и реших, че е време за промяна. Събрах смелост и с подкрепата на съпруга си, създадох Флаш студио.

Във Флаш студио работя с Георги Неделчев – учител, професионалист и човек, около когото всеки се чуства вдъхновен.

Не обичам клишета, затова помолих Мария Арангелова, моя приятелка от ученическите години и талантлив кино-режисьор, да ми помогне да се представя като ми зададе няколко въпроса.

Помниш ли коя е първата фотография, която си направила в живота си?

Честно казано, не помня. Израснала съм сред любители фотографи и около мен е изобилствало от фотоапарати. Подозирам, че в някой момент съм успяла да се добера до една от тези тайнствени черни кутии с хромирани ръбове.

С какъв фотоапарат си направила първите си снимки и пазиш ли ги?

Снимам, от както се помня. Първите, при които мога да претендирам за авторство се намират в един стар албум. От тях гледа усмихнато моята братовчедка, гордо заела поза на модел от списание. Те са направени с един Оlympus. Този фотоапарат си купих с първите пари, които някога съм заработила. Преведох част от книга, в която се разказваше как се стартира ресторантьорски бизнес. Много добре си спомням, че получих 150 лева за труда си, изтичах в един склад за фотографска техника и материали и казах да консултанта, че искам да си купя най-доброто, което може да се вземе за тази сума.

Какво и кой те вдъхновява?

Всичко ме вдъхновява. Всички ме вдъхновяват. Най-много хората с техните емоции. С историите, изписани по лицата им.

Кога разбра, че искаш да бъдеш фотограф?

Там е работата, че така и не разбрах. Просто около мен се случваха разни неща, които ми се струваше, че трябва да бъдат съхранени по някакъв начин. Говоря за най-тривиални моменти. Защото разбирах, че всичко се променя непрестанно и утре няма да е същото. Преди известно време реших да сглобя едно филмче от стари фотографии. Подбрах кадрите, избрах музика и го сглобих. По-точно, то само се сглоби. Този мъничък проект се оказа много своенравен и претенциозен. Прекарах седмица, през която хиляди кадри минаваха и заминаваха, всичко се променяше до неузнаваемост, няколко пъти започвах от начало, докато най-накрая всеки елемент си застана на мястото. Подредих сложен пъзел. Две-минутното клипче предизвика в мен бурни емоционални реакции, които ме люляха в продължение на дни. През това време се запознах отново с моите родители, близки роднини и приятели, видях неща от миналото, които някога са се изнизали покрай мен без да ги забележа. Най-интересното беше, че се запознах и с онова момиченце, което съм била на 6-8-10 години. Свързах се отново с корените си. Фотографията притежава тази сила – с лекота те пренася във времето и пространството. Говоря за по-особен вид време, не това, което отмерват часовниците. Говоря за времето вътре в нас. Това време няма как да излъжеш – нито можеш да го забързаш, нито можеш да го забавиш.

Какво за теб ознаава изразът „ рисуване със светлина“?

Технически погледнато светлината за един фотограф е това, което са боите за един художник. Аз, като една усърдна ученичка, се опитвам да опозная това трудно уловимо изразно средство, за да мога да го направя свой съюзник.

„Господ е създал човека като се е ограничил“ е казал Петър Дънов. Какво поставяш в ограниченията на своя кадър?

В центъра на моя кадър искам да поставя хора. Всякакви хора. Светлината, която струи от тях може да бъде видяна само чрез емоциите изписани по лицата им. Ние сме изтъкани от светлина. Но и тя, подобно на вътрешното време, не може да бъде дефинирана и категоризирана. Затова ни е трудно да приемем тази проста истина. Това не сме го учили в училище, имаме си много работа и задължения и нямаме време за отвлечени теории, значи нямаме нужда от всичко това – то само ще ни забави и ще ни разсее от много важните задачи, които имаме да изпълняваме. Е, аз затова съм решила да се занимавам с фотография. Тя ми показва вътрешното време и вътрешната светлина, която излъчваме. Това ме центрира и осмисля.

Кои популярни личности би искала да снимаш и как си ги представяш?

Всеки човек е интересен. Всеки. Популярността е относително понятие. Веднъж някой ми каза, че в Китай като цяло Мадона не е я знаят коя е. Направо бях шокирана. Хора, в Китай не знаят коя е МАДОНА! Ние пък не сме чували за китайските звезди, а нали знаете за каква фен база става дума там? Аз самата съм популярна в много тесен кръг. А сега да се върна на въпроса - ако някоя популярна личност реши да посети моето студио, която и да е тя, ще бъде добре дошла. И бих я снимала такава, каквато тя/той си се представя. Това е моята рецепта за сполучлива фотография. Искам този, който дойде при мен да се чуства добре в моята компания и да е откровен към себе си, докато аз се опитвам да уловя светлината.

Можеш ли да опишеш твоя стил?

Обичам да улавям моменти и емоции, това е. Обичам да правя хората щастливи. Зная как да ги накарам да се чустват добре, за да изглеждат добре.

Имаш ли идол в света на фотографията?

Идол е всеки, който е направил кадър, който да ме остави без дъх. Има талантливи фотографи, от които може да се научи много, а аз съм ненаситна в стремежа си да науча още и още... Следя работата на голям брой фотографи. От всекиго взимам по нещо, опитвам се да го осмисля и го подреждам в главата си. Не бих могла да кажа дали познанието, което ми поднасят майсторите на фотографията се излъчва обратно чрез моята работа. На пръв поглед аз правя това, което аз намирам за интересно, но съм сигурна, че красотата, която е стигнала до сърцето ми е оставила своя отпечатък. Дълбоко благодарна съм и на любителите фотографи от моето детство – без тях нямаше да знам за този паралелен, вълшебен свят, в който нищо не е това, което изглежда.

Сподели с приятел

Намерете ни във: